Дилън Томас
Любов в приюта

        В дома ми една непозната

с глава не наред заедно е мен се засели,

        жена като птиците щура,

 

с ръка от пера залоства нощта на вратата.

        Права в лъкатушни постели,

в безнебесната къща ято облаци вкара

 

и се рее в кошмарите на тъмнината

        като в отвъдни предели,

или морета от мъжки легла фантазира.

 

        При мен тя дойде обладана,

светлината измамна през стените да влее,

        обладана от висините,

 

спи в коритото тясно, но шества безсънна

        по прахта и на воля беснее

по дъските, от стъпки на сълзи протрити.

 

И когато накрай в прегръдките й осъмна,

        в мен може би ще изгрее

първоогънят, който запали звездите.