Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство

Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

ISBN 954–04–0007–4

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Водещ редактор: Федя Филкова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Иван Теофилов

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректор: Евгения Джамбазова

Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09

ДФ Полиграфически комбинат — София

 

Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952

J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971

История

  1. — Добавяне

Тогаз бе моят новопосветен,

детето в бяла кръв на колене склонено

под звънката камбана на скалите

и под дванайсетте на морското зелено,

навиващият солния часовник на водите

нощта повиква и деня зелен.

Хермафродитът на морето в мен,

охлючовекът в своите кораби пламтящи

с прехапаните палуби под здрача

познаваше добре ужасните си страсти

и виква пак на пола воден катерача

зелената скала на зрак свещен.

 

Кой в този неизброден лабиринт

на приливи и люспен път по ветровете

в издухана от месеца черупка

избягал в плоските платна на градовете,

които виснат върху тази рибя дупка,

не впада във зеления Му мит?

Опнете снимките от сол пред всеки,

скръбта пейзажна, многоцветната любов

огледайте от хората до кита,

та туй дете зелено в дрямка тъй честита

да види пряко перка, огън и покров

на времето платнените пътеки.

 

Той снима цялата ми суета.

Във вятър хванати с дъгите ко̀си

прииждат над водите вездесъщи

от къщи и от паркове децата боси,

които разговарят с палци и на пръсти,

и с тях — момчето с маска без глава.

А макарите му и тайните слова

навиващият тази гледка завъртяна

като кълбо от езера нави

и после хвърли в приливите на екрана

лик на любов, та чак сърцето ми кърви

от драматична морска широта.

 

Историята моя кой разби?

Годишният ми плет е окуцял от кремък,

коса без ръб и водно острие.

„Кой грабва снимката без образ и оттенък

от утре крачещото битие

вместо с око — с оракул може би?“

Ах, времето така ме прокоби.

„Не ще те стигне времето — Той в миг натърти,

нито зеленото ще изтече.

Кой неизсмукано сърце ще отсече,

о, вий, зелени, неродени и немъртви?“

Видях как времето ме доуби.

Край