Дилън Томас
Сега туй насекомо

Сега туй насекомо и светът, от който вдишвам,

щом вече символите ми изтикаха пространство,

време за градски зрелища и даже половина

от щурото ми временце за смушкване на фраза,

на вяра и на приказка аз смисъла разрязах

и треснах гилотината, а кървавото двойнство

глава-опашка бе свидетел на това сдвоено

убийство на Едем и наше битие зелено.

 

Сигурността за басните е смъртно насекомо.

 

На този разказ дракона е родилното си було

сляп в обръча си драсва по пламтящата окръжност,

върху градинския стобор измерва своя ръст

и се излюпва тъй в последно стреснато начало;

озъбен крокодил преди самата какавида,

преди греха на любовта една сърдечна кост,

крилата като свят осел, тази пищялка детска,

без да й вярват, над Едем надува Йерихон.

 

Баснята-насекомо е най-сигурен обет.

 

Смъртта: смъртта на Хамлет и кошмарните безумци,

една въздушна мелница на дървен кон пред нас,

Йоанов звяр, търпение на Йов, лъжевидение,

в Ирландското море на гръцки онзи вечен глас:

„Адам аз любя, любовта на лудите без край е,

по-сигурен край няма никой в книжната любов,

любимите от всички басни на дърво от думи

и моят кръст от разкази под приказен покров.“