Дилън Томас
Сънувах своя произход

Сънувах своя произход под сънна пот, пръсвах

черупката въртяща се, здрав

моторен мускул върху компресор, врязан

навътре в блян и арматурен нерв.

 

От членове, размерени от червея, свличах

се от набърчената плът, вещ

като пила в желязната трева, сплавен

в слънцата на човеколейна нощ.

 

И син на вени с капката на любовта, скъпа

твар в мозъка на костите, в скок

кълбото на наследството издух, пътник

на първа скорост в нощния човек.

 

Сънувах своя произход и пак умрях, блъснат

в сърцето ратно от шрапнел, мраз

съсирен в раната закърпена, смъртен

намордник на устата, яла газ.

 

Прозрял във втората си смърт, видях бърда, жетва

от бучиниш и от витла, кръв

ръждива връз калени мъртъвци, впрегнат

във втората си стръв през злака жив.

 

И силата проникна в мойто рождество, второ

изправяне на скелета или

обличане на голия ми дух. Зрелост

от пак изстраданата болка плю.

 

Сънувах своя произход под смъртна пот, впаднал

двукрат в кърмилното море, цял

пропит в солта Адамова, по днес с бляна

на нова мощ към слънцето съм полетял.