Дилън Томас
Особено когато октомврийски вятър

Особено когато октомврийски вятър

косата ми наказва с мразовити пръсти,

под слънчевия рак вървя по жар от листи

и сянката на рак ме следва по земята,

покрай морето, дето екне врява птича

и гарван простуден сред зимни съчки хрипне,

улисаното ми сърце шепти и тръпне

и сричковата кръв на думите изтича.

 

Потулен също в кулата на думите, се вглеждам

по хоризонта как вървят като дървета

жени от думи, духовете на децата

във дълга върволица пряко парка звезден.

Да ги направя ли от гласните крайбрежия,

от дъбовите гласове или от корени

на краища трънливи в звуци неизсвирепи,

да ги направя ли от водните наречия?

 

Иззад една саксия с папрат избуяла

часовникът върти опашка, нервен смисъл

лети в стрела през диска, утрото изказал

и ветровито време прогласил в петела.

Да ги направя ли от знаци на поляна?

Тревата, откъдето всичко в мен се взема,

се втурва през окото с червеева зима.

Да ги направя ли от грехове на врана?

 

Особено когато октомврийски вятър

(да ги направя ли с ориснически рими

на паешки език, с уелски звънки хълми?)

наказва със юмруци от цвекло земята,

да ги направя ли от безсърдечни звуци?

Пресъхна онова сърце, в кръвта химична

разчело бурята на ярост недалечна.

Чуй край морето тези тъмногласни птици.