Елисавета Багряна
Градинар

То беше неработено, трънливо място,

макар че недалече бе градът.

А ти бе градинар с ръце на майстор,

все жадни нещо ново да творят.

 

И ето че през май на следната година

от шипките, които вещо присади,

се разцъфтя такава розова градина,

каквато тук не знаехме преди.

 

Градина? — Не. — Разсадник, цветна длан разтворил

разнасящ багри, аромат и красота

в самотните ни стаи, в тъмните дворове,

в сърцата ни, в скръбта и в радостта.

 

Но сам за себе си ти роза не отряза,

сърцето би те заболяло от това.

Ти нямаше в колибата си ваза.

Да пълниш вазите на другите живя.

 

Намерихме те в жарко юлско пладне,

в пътеката прострян с безжизнен лоб,

работейки, от слънчев удар паднал.

Покрихме с твои рози твоя гроб.