Радислав Кондаков
Йов

Боговете се събраха точно в уречения час — те, така или иначе, никога не закъсняваха.

Събранието премина бурно — драматично и дълго говориха по трудни въпроси за вселенското бъдеще. Още по-трудно бе съгласието, което споиха с крепка прегръдка накрая — то бе заченато в мълнии и се роди в спор и кавга.

Видимо доволен, Единният и Върховен Бог се отпусна с въздишка в престола си и бащински огледа боговете — наместниците му сред безкрайната шир.

Радостта му търсеше път навън, като ведър изблик да благослови верните му помощници.

И Бог реши да сподели това, което му бе на сърце:

— Видели ли сте моя добър и верен раб Йов, един достоен син човешки?

Костелива ръка се изпъна рязко, сякаш искаше да разцепи настъпилата тишина.

Господ кимна на Сатанаил.

Разтресе се тогава Небесната зала от дрезгав, нисък глас:

— О да, добре и угодно живее той. Но не е ли този Йов с несметни блага и радости дарен? Умен и щастлив е, наистина, но трудно ли е това — с Божията благословия под ръка?

Господи, заличи богатството му, вземи дъщерите и синовете му — и ще видиш какъв е всъщност твоят раб!