Радислав Кондаков
Видение за Седемте езера

Ако някоя безлунна нощ завари теб, страннико, между езерата Рилски и ти склопиш очи, надвит от сън безпаметен, то шеметният танц на падащи звезди ще ти разкрие тайна, която няма да разкажеш никому.

Ще видиш тогава жена и мъж, по-снажни от тополи, а сърцата им — горещи от любов.

Живеели сред дъхави цветя, нашарили зеления килим, под зоркия поглед на скалисти, недостъпни върхове. Вода от бистрите потоци, плодове от щедрите дървета и обич от планинската душа — дар за младите влюбени. А щастието им благодаряло на боговете и карало въздуха да трепти.

Пътници от близо и далеч, канени и неочаквани, спирали да се насладят на красотата неземна и гостоприемството на домакините.

Но в черна нощ, покварени същества, със сърца, проядени от злоба, повлечени от камъка на завистта, нападнали щастливото семейство.

Дълго бранил младият гигант невеста и дом, земята потънала в кървава пяна, червени реки удавили цветята, бурни ветрове изтръгнали дърветата и мътни облаци скрили луната.

Но отстъпил пред пълчищата на заранта, паднал покосен пред очите на любимата и горчив писък счупил въздуха.

Вода потекла от очите й, бисерна и чиста, макар и от отровна скръб родена. И чули виковете й боговете, прогонили духовете на мрак и сянка, а сълзите й в седем езера събрали — спомен за обичта на великаните.

Най-високото кръстили Шемхаа — Главата, за да дарява с мъдрост хора и ангели. След него идвало Сърцето, с шепот по-нежен от звук на арфа и песен на самодиви, и там бляскаво любовта танцувала. Петото назовали Махабур — „Големият и Силният“, за да брани правото на слабия, а следващото създали двойно — като близнаци, и от него ухаело на приятелство. Третото нарекли Балдер-Дару, което значело „Онзи, Който дава благата“, и ехтяла в него песента на скалите, а долното Елбур — да се оглеждат в него звездите и да бъде на доброто облог.

И накрая, първото кръстили Махарзи — за да напоят останалите шест земята.

Отразиш ли се и в Седемте, ти ще се събудиш, страннико, а каменни фигури на жена и мъж, в скала отлени, ще се вторачат в теб — да ти припомнят далечен и забравен сън.