Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.

История

  1. — Добавяне

Отдавна, много отдавна, по времето на цар Бар-Един Бу, хората имали само една Школа и не се делели на бели и черни.

Но открил се Сатанаил на някои от жреците на Школата и успял да ги привлече към тъмните сили. Те тайно били оглавени от жрец на име Шефу. А той бил изцяло подвластен на тъмната воля на Сатанаил. Та привлякъл към себе си мнозина от учениците и се нарекли Школа на Лявото Посвещение.

Разделили се хората и всичко било в тайна, но страх от непозната сянка почувствали в душите си всички. Тогава Азембу, прочут Учител на Бялото Братство намислил да освободи света от Шефу.

Дълго време прекарал той в молитви, размисъл и съзерцание, и крила на Божие осияние се разперили над него. И се захванал Азембу даправи голям и масивен сандък — целия от злато и украсен с диаманти. Цели двадесет години той го правил, и всичко било по законите на Бялата магия.

С мощни заклинания и незнайно чародейство изпълнил той сандъка, и никъде по земята нямало втори като него. Привлечен от неземната му красота и изящна изработка, всеки искал да го разгледа, и — по волята на тайни сили — вътре да влезе.

Та среща ли се жив човек да не търси злато и диаманти?

Но Азембу не пускал никого. Само едного поканил да види златния сандък — жреца Шефу. Дошъл могъщият Шефу и останал изумен от красотата и силата на сандъка — та кой смъртен може да устои на блясъка на диамантени лъчи и на огън от злато? Влязъл Шефу в сандъка и вече не могъл да излезе.

И рекъл Азенбу:

— Шефу, ти съгреши пред лицето на Бога! Затвор избра — затвор получаваш! Ти оставаш в този сандък, а един от моите ученици ще те изнесе далеч от Школата. Помни, Шефу — златен сандък отвътре се не отваря! Моят ученик може да остане с теб, а може и да се върне тук. Това той ще реши — защото ние сме свободни.

Азенбу извикал един от най-способните си ученици и му дал задачата. На тръгване Учителят му рекъл:

— И знай, че товарът ти е опасен — изнеси го на гърба си и внимателен бъди! А за да свалиш сандъка, ще ти дам формула: три пъти я кажи! Без нея не можеш да го свалиш, ученико, не я забравяй!

След като запомнил добре формулата, с помощта на тайно заклинание ученикът качил сандъка на гръб и се отправил надалеч. Тежък бил сандъкът, а пътят — дълъг. Заговорили се жрец и ученик. Но дошло време сандъкът да бъде свален и ученикът понечил да каже заклинанието.

Но той го бил забравил. Скован от страх и ужас, ученикът се помолил на жреца за помощ — тежък бил товарът на сандък с диаманти.

Жрецът му рекъл:

— Ти сам видя как постъпи с теб Азенбу. Стани мой ученик и аз ще ти помогна! И в знак на новото ни приятелство, аз този красив и скъпоценен сандък ще ти подаря! Защото мъдър е Шефу и тайни слова знае — те капака ще отворят. Но отвън трябва да бъдат изречени… Ученико, отвори сандъка и той е твой!

Може ли смъртен да устои на силата на злато и блясъка на диамант?

Край