Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.

История

  1. — Добавяне

Двама бяха любимите ученици на Азман-Тура и на тях той възлагаше най-трудните задачи. Единият се казваше Вимерсиде. Вимерсиде много почиташе Азман-Тура — защото знаеше, че е велик Учител на Бялата ложа. По това време правилата бяха строги и на никой истински ученик не се позволяваше страстна любов и женска ласка.

Но — обикна Вимерсиде жена — възлюби я силно и страстно.

И запази любовта си в тайна, та дори и на Учителя си не каза.

А Азман-Тура дълго време подготвяше важен опит — как да се подмлади тялото и сили на огнен живот отново да го изпълнят. Тайна отвара приготви и никой не знаеше нейните съставки. Но трима трябваха за опита — и двама помощници имаше Азман-Тура. Единият се казваше — Вимерсиде.

Но — разболя се възлюбената на Вимерсиде — и смъртоносна бе болестта.

И какво ли не опита ученика — не можа да й помогне: всички методи, които знаеше, приложи!

Но — не помогна!

И дойде големият ден, когато Азман-Тура щеше старостта да победи. В тъмно подземие извика той своите двама ученици и даде им две стъкленици, пълни с тъмна течност.

Рече има Учителя:

— Искам в ума ви само един образ — този на Бога!

Азман-Тура взе голяма стъкленица, със златна основа и украса, и ритуала започна. В пълна концентрация трите тъмни фигури шепнеха слова на непознат език, и закипя тъмна течност в стъкленици.

След края на нощта рече Учителя на своите ученици:

— Провалихме се, братя мои: старостта не победихме! Защото един от нас не за Бога, а за жена помисли! Един искаше на болната си любима да помогне — и силата на течността да влее здраве в немощни снага!

Братя, ние — не успяхме!

Край