Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)
Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Издание:

Радислав Кондаков. Легенди за земята и небето

Второ разширено електронно издание, 2010 г.

Връзка с автора: http://www.pisalka.net

 

Лиценз:

Използването на части или на цялото издание за некомерсиални цели е разрешено с посочване на автора и връзка към оригинала. Използването с комерсиална цел се договаря допълнително. Преработки на цялото или на части от произведението не се допускат.


В далечни и незнайни времена, които никой ум не знае и не помни, Бог и дяволът работели заедно. И заедно те направили земята, а тя била малка, китна и хубава, и вечна пролет царяла. Решил тогава дяволът да я запази само за себе си и той да бъде единствен господар на това райско кътче. Не можел сила с Бога да мери, затова решил да го победи с измама и подлост. И един ден, когато Господ легнал да си почине, дяволът го изчакал да заспи дълбоко, защото бил намислил да Го вдигне и занесе до водата — където да го хвърли!

Вдигнал дяволът Бога на ръце, като много внимавал да не го събуди, и тръгнал на запад — към водата. Но колкото повече го носел, толкова повече земята ставала по-голяма и не свършвала под краката му. Той така и не стигнал до водата, защото сушата стигала все по-надалеч и все по-надалеч. Дяволът спрял в недоумение, поколебал се за кратко и тръгнал на изток — отново към водата. Но и тук — същата работа: земята се увеличавала, а вода не се виждала никъде. Отправил се тогава дяволът на юг, но положението не било по-различно. Объркан и запъхтян, дяволът закрачил на север, а лукавите му, тъмни очи, търсели водата.

Но, не видели вода!

Събудил се тогава Бог, а дяволът му рекъл:

— Боже, толкова прекрасна земя създадохме! И аз те носих до четирите й краища, за да я направя по-голяма и да й се радваме повече. Нали добре сторих?

Господ го погледнал и му казал:

— Дяволе, ти си баща на лъжата, но мен не можеш да излъжеш! Не да направиш земята голяма, а неин господар искаше да станеш и от мен да се отървеш! Но аз ще продължа с теб да работя, защото още си ми нужен. От теб ще идва лошото на земята, за да разберат хората, кое е добро! Мъчнотии ще създаваш — за да ги изпитвам! Ти ще учиш людете ми как да орат и копаят земята, а аз — как да сеят и жънат! Ти ще даваш земните условия, а аз ще ги уча как да ги използват!

Такава е Волята ми, така и ще бъде!

Край
Читателите на „Богомилска приказка“ са прочели и: