Човекът от Шираз

Преди много години един ширазец посетил Кашмир и се обадил на свой стар приятел, при когото погостувал три дни. Приятелят му, който много се гордеел с гостоприемството си, устроил голямо угощение за своя гост. По време на гощавката той естествено очаквал гостът да изрази одобрението си и ширазецът, виждайки, че от него се очаква да каже нещо похвално, след известно време отбелязал, че вечерята е добра, много добра, но изобщо не може да се сравни с угощенията, давани в неговата страна. Последвали други разговори и после гостите се разотишли.

Домакинът обаче бил така разочарован от ниската оценка на вечерята от ширазкия му приятел, че не могъл да заспи. През цялата нощ се мъчел да овладее чувствата си и правел планове за още по-голямо и пищно угощение на другия ден. Много преди да се развидели той станал и извикал готвача, като му поръчал такова меню и му обяснил всичко така подробно, та гостът му поне да може да каже, че вечерята е била равностойна на угощенията, давани в неговата страна. Ако вечерята има успех, той обещал да даде на готвача десет рупии бакшиш. Но вечерята нямала успех. Всичките разходи и приготовления отново били напразни. Казано му било, че угощението не е така добро, както онези в Шираз. И че вината съвсем не е у готвача. Напротив, никоя гощавка не би могла да бъде приготвена и поднесена по-добре.

Кашмирецът обаче предположил, че готвачът му не е така способен, както го мислел, и наел друг на негово място, комуто заповядал да приготви още по-богато ядене за следващия ден, и обещал на човека двайсет рупии, ако вечерята бъде напълно одобрена от госта. Ала и този път отговорът бил същият:

— Скъпи приятелю, твоите гощавки не могат да се мерят с тези, които се сервират в моята страна.

Минали няколко години и кашмирецът, който също като своя гост доста пътувал, се озовал в града на ширазеца, където потърсил къщата на стария си приятел и му се обадил. Бил посрещнат много сърдечно, поканили го да остане три дни и той приел. След като се измили и преоблекли, кашмирецът седнал да изпуши лулата на приятелството и мира, докато стане готова вечерята. Той зачакал с голямо нетърпение и любопитство да види що за вечеря ще бъде това.

— Сега ще разбера — мислел си той — с какво ширазките угощения са по-добри от нашите.

Най-после вечерята била сервирана. Представете си разочарованието и изненадата на кашмиреца, когато видял само един голям поднос с варен ориз, сложен пред него, с пръснати тук-там парченца зеленчуци. Отначало помислил, че сънува, и потъркал очи, за да се увери, че е буден. Ала пред него си стоял все същият поднос с ориз и зеленчуци. Отново разтъркал очи, изпукал с пръсти, протегнал нозе. Там, както преди, бил същият поднос. Нямало никакво съмнение в това. Този ориз със зеленчуци бил единственото, което домакинът му бил приготвил за днешната вечеря. Може би това скромно посрещане се дължало на късния час на посещението му и на другия ден щяло да има по-богата вечеря. Дошъл следващият ден, а и третият ден, и все същата храна била поднесена. По време на последното ядене кашмирецът не могъл да се сдържи и попитал по каква причина приятелят му смята, че кашмирските угощения са по-лоши от ширазките. Домакинът отвърнал:

— Виж сега, ние тук в Шираз сме съвсем обикновени хора. Ние те посрещаме в нашата страна с проста храна. Ти виждаш какви сме. Ти вечеря с нас. Вчера, днес и винаги, това е нашият начин на живот. А угощението, което ти устрои в чест на моето идване (за което ти благодаря), беше специално, само за един ден. Хората не могат да живеят вечно по този начин, защото джобът на домакина скоро ще се изпразни, а и стомахът на госта ще пострада, и резултатът и за двамата ще бъде крайно неприятен. Това е причината за моите забележки и съм сигурен, че ще осъзнаеш истината в тях.