Даниил Хармс
Писмо

Скъпи Никандър Андреевич,

Получих писмото ти и веднага се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже, когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май че не е от тебе, но го отворих и гледам — наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.

 

25 септември и октомври 1933 година