Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Медный взгляд, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
— Виждате ли — рече той, — видях как преди три дни се возихте с тях на лодка. Единият беше на кърмата, двама гребяха, а четвъртият седеше до вас и ви говореше. Дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, смело мога да твърдя, че искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.
Дамата с жълти ръкавици погледна към Клопов.
— Какво значи това? — каза тя. — Как е възможно да се гребе по-различно преди убийство? И освен това какъв е смисълът да ме давят?
Клопов рязко се обърна към дамата:
— Знаете ли какво значи меден поглед?
— Не — отвърна дамата и неволно се отдръпна от Клопов.
— Аха — каза Клопов. — Когато фината порцеланова чашка падне от бюфета, още докато лети във въздуха, вече знаете, че ще стигне до пода и ще се строши на парченца. Аз пък знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, рано или късно той неминуемо ще го убие.
— И те са ме гледали с меден поглед? — попита дамата с жълти ръкавици.
— Да, госпожо — рече Клопов и си сложи шапката.
Известно време и двамата мълчаха.
Клопов седеше, оборил глава.
— Простете ми — прошепна той изведнъж.
Дамата с жълти ръкавици го гледаше учудено и мълчеше.
— Всичко това е лъжа — каза Клопов. — Това за медния поглед си го измислих сега, докато седях с вас на пейката. Виждате ли, днес си счупих часовника и виждам всичко в мрачни тонове.
Клопов извади от джоба си кърпичка, разгърна я и подаде на дамата строшения си часовник.
— Носил съм го шестнайсет години. Разбирате ли какво значи това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ей тук, до сърцето ти. Вие имате ли часовник?