Даниил Хармс
Медният поглед

— Виждате ли — рече той, — видях как преди три дни се возихте с тях на лодка. Единият беше на кърмата, двама гребяха, а четвъртият седеше до вас и ви говореше. Дълго стоях на брега и гледах как гребат онези двамата. Да, смело мога да твърдя, че искаха да ви удавят. Така се гребе само преди убийство.

Дамата с жълти ръкавици погледна към Клопов.

— Какво значи това? — каза тя. — Как е възможно да се гребе по-различно преди убийство? И освен това какъв е смисълът да ме давят?

Клопов рязко се обърна към дамата:

— Знаете ли какво значи меден поглед?

— Не — отвърна дамата и неволно се отдръпна от Клопов.

— Аха — каза Клопов. — Когато фината порцеланова чашка падне от бюфета, още докато лети във въздуха, вече знаете, че ще стигне до пода и ще се строши на парченца. Аз пък знам, че ако човек погледне друг човек с меден поглед, рано или късно той неминуемо ще го убие.

— И те са ме гледали с меден поглед? — попита дамата с жълти ръкавици.

— Да, госпожо — рече Клопов и си сложи шапката.

Известно време и двамата мълчаха.

Клопов седеше, оборил глава.

— Простете ми — прошепна той изведнъж.

Дамата с жълти ръкавици го гледаше учудено и мълчеше.

— Всичко това е лъжа — каза Клопов. — Това за медния поглед си го измислих сега, докато седях с вас на пейката. Виждате ли, днес си счупих часовника и виждам всичко в мрачни тонове.

Клопов извади от джоба си кърпичка, разгърна я и подаде на дамата строшения си часовник.

— Носил съм го шестнайсет години. Разбирате ли какво значи това? Да си счупиш часовника, който шестнайсет години е тиктакал ей тук, до сърцето ти. Вие имате ли часовник?