Даниил Хармс
Новите алпинисти

Бибиков се изкатери на планината, замисли се и слезе от планината. Чеченците го вдигнаха и пак го качиха на планината. Бибиков им благодари и пак се спусна по склона. След миг го изгубиха от поглед.

След туй на планината се изкачи Аугенапфел, огледа се наоколо с бинокъла и видя някакъв конник.

— Ей! — развика се Аугенапфел. — Има ли наблизо духан^[1]?

Конникът се скри зад планината, после се показа зад храстите, след туй се скри зад храстите, после изникна в долината, после се скри зад склона, после отново се показа и приближи до Аугенапфел.

— Има ли наблизо духан? — повтори въпроса си Аугенапфел.

Конникът посочи ушите и устата си.

— Да не си глухоням? — попита Аугенапфел.

Конникът се почеса по тила и посочи корема си.

— Какво има? — попита Аугенапфел.

Конникът извади от джоба си дървена ябълка и отхапа половината.

От това на Аугенапфел съвсем му призля и той заотстъпва назад.

А конникът си изу ботушите и като викна:

— Хал-галай!

Аугенапфел отскочи встрани и се изтъркаля по склона.

В това време Бибиков, паднал повторно по нанадолнището още преди Аугенапфел, дойде на себе си и започна да се надига на четири крака.

И не щеш ли, усеща, че някой пада отгоре му. Бибиков изпълзя встрани, погледна от там и гледа: там лежи някакъв гражданин с карирани панталони. Бибиков седна на един камък и застина в очакване.

А гражданинът с карирани панталони лежа, без да помръдне, четири часа, след което надигна глава и попита неизвестно кого:

— Чий е този духан?

— Какъв ти там духан! Това не е духан? — отвърна Бибиков.

— А вие кой сте? — рече човекът с карираните панталони.

— Аз съм алпинистът Бибиков. А вие кой сте?

— Аз съм алпинистът Аугенапфел.

Така Бибиков и Аугенапфел се запознаха.