Даниил Хармс
Пет незавършени разказа

Скъпи Яков Семьонович,

1. Един човек така се разтичал, че си ударил главата в ковачницата толкова силно, че ковачът оставил настрана тежкия чук, който държал в ръка, свалил си кожената престилка и като пригладил косата си с длан, излязъл на улицата да види какво става. 2. И тогава ковачът видял един човек, седнал на земята. Човекът седял на земята и се държал за главата. 3. „Какво стана?“ — попитал ковачът. „Ох!“ — изпъшкал човекът. 4. Ковачът се приближил още повече. 5. Прекъсваме разказа за ковача и непознатия и започваме нов разказ за четирима приятели на харемите. 6. Имало едно време четирима любители на харемите. Те били на мнение, че е приятно да имаш по осем жени едновременно. Вечер се събирали и разсъждавали за живота в харема. Пиели вино; напивали се като талпи, падали под масата; повръщали. Било отвратително да ги гледаш. Хапели се един друг по краката. Разменяли си обидни думи. Влачели се по корем. 7. Прекъсваме разказа за тях и подхващаме нов разказ за бирата. 8. Имало една бъчва с бира, а до нея седял един философ и разсъждавал: „Тази бъчва е пълна с бира, бирата ферментира и крепне. И аз с разума си се рея из надзвездните висоти и укрепвам духом. Бирата е напитка, която тече в пространството, а аз съм напитка, която тече във времето. 9. Когато бирата е затворена в бъчвата, няма как да тече. Ако времето спре, и аз ще се заседя. 10. Но времето няма да спре и моето течение е неотвратимо. 11. Не, все пак е по-добре бирата да си тече свободно, тъй като е против природните закони да стои на едно място.“ И с тези думи философът завъртя канелата на бъчвата и бирата се изля на пода. 12. Но за бирата разказахме достатъчно; сега ще разкажем за барабана. 13. Един философ си седял в барабан и викал: „Аз вдигам философски шум! Този шум не е потребен никому, дори пречи на всички. Но ако пречи на всички, това означава, че той не е от този свят. А ако не е от този свят, значи е от онзи свят. А щом е от онзи свят, то ще продължавам да го правя.“ 14. Дълго шумял философът. Но ние ще зарежем тази шумна история и ще преминем към следващия тих разказ за дърветата. 15. Философът се разхождал под дърветата и мълчал, защото вдъхновението го било напуснало.