Даниил Хармс
Пречка

Пронин каза:

— Имате много хубави чорапи.

Ирина Мозер попита:

— Харесват ли ви чорапите ми?

Пронин рече:

— О, да. Много — и ги пипна с ръка.

Ирина го попита:

— И защо ви харесват?

Пронин отвърна:

— Толкова са гладки.

Ирина повдигна полата си:

— Виждате ли колко са високи?

Пронин каза:

— Ох, да, да.

Ирина отбеляза:

— Но ей тук свършват. И нагоре е само гол крак.

— И то какъв крак! — каза Пронин.

— Много са ми дебели краката — рече Ирина. — Доста съм пълна в бедрата.

— Я да видя — заинтересува се Пронин.

— Не може — отвърна Ирина. — Нямам кюлоти.

Пронин се смъкна на колене пред нея.

Ирина попита:

— И защо коленичите?

Пронин целуна крака й малко над чорапа и каза:

— Затова.

Ирина рече:

— Защо ми вдигате полата? Нали ви казах, че съм без кюлоти.

Но въпреки това Пронин й вдигна полата и каза:

— Няма нищо, няма нищо.

— Как така да няма нищо? — попита Ирина.

В този момент обаче някой почука на вратата. Ирина бързо си пусна полата надолу, а Пронин се изправи и отиде до прозореца.

— Кой е? — попита Ирина.

— Отворете — каза остър глас.

Ирина отвори вратата и в стаята влезе човек с черно палто и с високи ботуши. След него нахълтаха двама военни с нисък чин и с винтовки в ръце, а след тях и портиерът. Нисшите чинове спряха до вратата, а човекът с черното палто се приближи до Ирина Мозер и попита:

— Фамилията ви?

— Мозер — каза Ирина.

— А вашата? — обърна се към Пронин човекът с черното палто.

Пронин отвърна:

— Казвам се Пронин.

— Имате ли оръжие? — попита човекът с черното палто.

— Не — рече Пронин.

— Седнете тук — нареди човекът с черното палто и посочи на Пронин стола.

Пронин седна.

— А вие — каза човекът с черното палто на Ирина — облечете палтото си. Ще се наложи да ни придружите.

— Къде? Защо? — попита Ирина.

Човекът в черното палто не отговори.

— Трябва да се преоблека — рече Ирина.

— Не — каза човекът с черното палто.

— Но все пак трябва да си облека още нещо — настоя Ирина.

— Не — каза човекът с черното палто.

Ирина мълчаливо си облече кожуха.

— Сбогом — рече тя на Пронин.

— Разговорите са забранени — каза човекът с черното палто.

— Аз да дойда ли с вас? — попита Пронин.

— Да — каза човекът с черното палто. — Обличайте се.

Пронин стана, взе си палтото и шапката от закачалката, облече се и рече:

— Е, аз съм готов.

— Да вървим — каза човекът с черното палто.

Нисшите чинове и портиерът зачаткаха с подметки. Всички излязоха в коридора. Човекът с черното палто заключи вратата на Иринината стая и я запечата с два кафяви печата.

— Хайде на улицата — каза той.

И всички излязоха от квартирата, като затръшнаха с все сила външната врата.