Метаданни
Данни
- Включено в книгата
 - Оригинално заглавие
 - Карьера Ивана Яковлевича Антонова, 1935 (Пълни авторски права)
 - Превод от руски
 - Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
 - Форма
 - Анекдот
 - Жанр
 - 
			
- Няма
 
 - Характеристика
 - 
			
- Няма
 
 - Оценка
 - 6 (× 1 глас)
 
- Вашата оценка:
 
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
 - NomaD (2010)
 
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
 
Това се случило още преди революцията.
Жената на един търговец се прозяла и в устата й влетяла кукувица.
Търговецът дотичал на помощ на съпругата си, моментално съобразил каква е работата, и постъпил по най-остроумния начин.
Оттогава той се прочул сред жителите на града и бил избран в сената.
Но като изкарал близо четири години в сената, една вечер нещастният търговец се прозял и в устата му влетяла кукувица.
Жена му дотичала на помощ и постъпила по най-остроумния начин.
Славата за нейната находчивост плъзнала из цялата губерния, и жената на търговеца била откарана в столицата да я покажат на митрополита.
Като изслушал дългия й разказ, митрополитът се прозял и в устата му влетяла кукувица.
На канския му вик се отзовал Иван Яковлевич Григориев и постъпил по най-остроумния начин.
Заради това Иван Яковлевич Григориев бил прекръстен на Иван Яковлевич Антонов и бил представен на царя.
Тъй че сега става ясно по какъв начин Иван Яковлевич Антонов е направил кариера.
8 януари 1935 година