Даниил Хармс
Свят

Казвах си, че виждам света. Но целият свят беше недостъпен за моя поглед, виждах само части от него. И всяко нещо, което виждах, наричах части от света. Наблюдавах свойствата им и докато ги наблюдавах, правех наука. Разбирах, че частите имат умни и неумни свойства. Разграничавах ги и им давах имена. И в зависимост от свойствата им самите части на света бяха умни и неумни.

Имаше и такива части на света, които можеха да мислят. И тези части гледаха другите части и самия мен. И всички те си приличаха помежду си, аз също приличах на тях. И си говорех с тези части на света.

Казвах: Части от гръм.

Частите казваха: Сноп от времето.

Казвах: И аз съм част от трите завоя.

Частите отвръщаха: А ние сме малки точки.

Изведнъж престанах да виждам първо тях, а после и останалите части. И се изплаших, че светът ще рухне.

Но в този момент проумях, че виждам не отделните части, а всичко накуп. Отначало си мислех, че това е НИЩО. Но после разбрах, че това е светът, а онова, което съм виждал по-рано, не е било светът.

Винаги съм знаел какво е това свят, но какво съм виждал преди, не знам и до днес.

И когато частите изчезнаха, техните умни свойства престанаха да са умни, а неумните им свойства престанаха да са неумни. И целият свят престана да е и умен, и неумен.

Но тъкмо проумях, че виждам света, и престанах да го виждам. Изплаших се, като си помислих, че светът е рухнал. Но докато си мислех така, се сетих, че ако светът беше рухнал, то и аз не бих могъл да помисля каквото и да било. И се оглеждах, търсейки света, но не го откривах.

А след това вече нямаше и накъде да гледам.

Тогава разбрах, че докато имаше накъде да гледам, светът беше около мен. А сега го няма. Само аз останах.

А после проумях, че именно аз съм светът.

Но светът — това не съм аз.

Макар че в същото време аз съм светът.

А светът не е аз.

А аз съм светът.

А светът не е аз.

А аз съм светът.

А светът не е аз.

А аз съм светът.

И тук престанах да мисля.