Даниил Хармс
Предмет

Мама, татко и прислужницата на име Наташа седяха на масата и пиеха.

Татко безспорно беше гуляйджия. Дори мама го гледаше отвисоко. Но това не пречеше на таткото да бъде много добър човек. Той се смееше добродушно и се люлееше на стола. През цялото време прислужницата Наташа, с боне и кокетна престилчица, се кискаше до припадък. Таткото развеселяваше всички с брадата си, но прислужницата Наташа свенливо свеждаше очи, за да покаже, че се стеснява.

Мама, висока жена с огромна фризура, говореше като кон. Гласът й не само боботеше в гостната, но и отекваше в двора и в останалите стаи.

Като се справиха с първата чашка, всички се умълчаха за миг и замезиха със салам. След малко пак се разприказваха.

Изведнъж най-неочаквано на вратата се почука. Нито татко, нито мама, нито прислужницата Наташа можаха да се сетят кой може да е.

— Чудна работа — рече татко. — Че кой ли може да чука?

Мама направи съчувствена физиономия, наля си извънредна втора чашка, гаврътна я и изломоти:

— Чудна работа.

Татко не каза нищо лошо, но и той си наля една чаша, обърна я и стана от масата.

Той беше дребен на ръст. Не като мама. Мама беше висока пълна жена с конски глас, а татко — просто неин съпруг. Не му стига другото, ами беше и целият луничав.

Той стигна с една крачка до вратата и попита:

— Кой е?

— Аз — отзова се някакъв глас.

Вратата тутакси се отвори и влезе прислужницата Наташа смутена и порозовяла. Като цветче. Като цветче.

Татко седна.

Мама изпи още една чаша.

Прислужницата Наташа и другата, като цветче, се изчервиха от срам. Татко ги погледна и не каза нищо лошо, само пак изпи една чаша, както и мама.

За да потуши неприятното парене в устата си, татко отвори консерва с пастет от раци. Всички бяха много радостни, ядоха до сутринта. Мама обаче си седеше и мълчеше. Това беше твърде неприятно.

Татко тъкмо се канеше да изпее нещо, и прозорецът изтрака. Мама уплашено подскочи и се развика, че ясно виждала как някой надникнал в стаята. Останалите я уверяваха, че това е невъзможно, тъй като жилището им е на третия етаж и никой не би могъл да наднича от улицата — освен ако не е великан или Голиат.

Но тази мисъл се загнезди в главата на мама, която така и не се убеди, че никой не е гледал от прозореца.

За да я успокоят, й наляха още една чашка. Мама я изпи. Татко също си наля и я изпи.

Наташа и прислужницата като цветче седяха, свели поглед от смущение.

— Как да си отпусна душата, като ни гледат през прозореца — викаше мама.

Татко беше отчаян, защото не знаеше как да я успокои. Дори изтича на двора, за да се опита да надникне поне на втория етаж. И, естествено, не успя да стигне дотам. Но това изобщо не разубеди мама. Тя дори не видя как татко не успя да се изкатери и до прозореца на втория етаж.

Напълно разстроен от всичко това, татко влетя като вихър в гостната и пресуши две чаши, като наля една и на мама. Мама я изпи, но заяви, че пие само защото е сигурна, че някой е надничал през прозореца.

Татко разпери ръце.

— Ето виж — й рече, като отиде до прозореца и го разтвори широко.

Но някакъв човек с мръсна якичка и с нож в ръцете се опита да влезе от там. Щом го видя, татко тутакси затвори прозореца и заяви:

— Няма никой.

Но човекът с мръсната яка стоеше от външната страна на прозореца и гледаше в стаята, дори отвори прозореца и влезе.

Мама беше извън себе си от възбуда. Тя се строполи в истерия, но се успокои, като пийна глътка от чашата, която й напълни татко, и замези с гъбка.

Скоро и татко дойде на себе си. Всички отново седнаха на масата и продължиха да пият.

Татко взе един вестник и дълго го въртя в ръце, като се чудеше кое е горе и кое — долу. Но колкото и да търсеше, така и не откри, затова захвърли вестника и изпи още една чашка.

— Не е зле — каза татко, — само да имаше краставички.

Мама изцвили неприлично, с което хвърли прислужниците в смут и те съсредоточено заразглеждаха шарките на покривката.

Като гаврътна още едно, татко изведнъж грабна мама и я сложи върху бюфета.

Пищната сива прическа на мама се развали, по лицето й избиха червени петна, с една дума, на мутрата й беше изписана крайна възбуда.

Татко си придърпа панталона и вдигна тост.

Но в този миг на пода се отвори някакъв капак и от там изпълзя един монах.

Прислужниците така се притесниха, че едната започна да повръща. Наташа държеше приятелката си за челото и се мъчеше да прикрие това безобразие.

Монахът, който излезе от пода, се прицели с юмрук в татковото ухо, че като го тресна!

Татко се пльосна на стола, без да довърши тоста.

След туй монахът се приближи до мама и я удари някак си изотдолу — или с ръка, или с крак.

Мама се разкрещя за помощ.

А монахът сграбчи за реверите двете прислужници, разтърси ги във въздуха и ги пусна.

После незабелязано потъна в пода и затвори капака след себе си.

Дълго време и мама, и татко, и прислужницата Наташа не можеха да дойдат на себе си. Но после, като си поеха дъх и се оправиха, всички те изпиха по чашка и седнаха на масата да замезят със ситно накълцаното зеленце.

Като изпиха по още една чашка, всички потънаха в кротки приказки.

Изведнъж татко почервеня и се развика.

— Какво! Какво! — крещеше той. — Смятате ме за дребен човечец, така ли? За вас съм само неудачник! Да не съм ви някакъв храненик! Ама че сте мръсници!

Мама и прислужницата Наташа избягаха от гостната и се заключиха в кухнята.

— Махай се, пияницо неден! Махай се, дяволско изчадие! — шепнеше ужасено мама пред окончателно обърканата Наташа.

А татко крещя в гостната до сутринта, когато си взе папката с книжата, нахлупи си бялата фуражка и тръгна кротко за работа.