Даниил Хармс
Пет цицини

Имало един човек, казвал се Кузнецов. Веднъж табуретката му се счупила. Той излязъл от къщи и тръгнал към магазина за дърводелско лепило, та да си залепи табуретката.

Кузнецов тъкмо минавал покрай един строеж, когато отгоре му паднала тухла и го ударила по главата.

Той паднал, но веднага скочил отново и опипал главата си. На темето му се появила огромна цицина.

Кузнецов опипал цицината с ръка и казал:

— Аз съм гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и тръгнах към магазина, за да… за да… Ох, какво ми става! Забравих защо бях тръгнал към магазина!

В това време от покрива паднала втора тухла и пак улучила Кузнецов по главата.

— Ох! — викнал той, хванал се за главата и напипал втора цицина. — Ама че работа! — казал си. — Аз съм гражданинът Кузнецов, излязох от къщи и тръгнах към… тръгнах към… тръгнах към… накъде всъщност тръгнах? Забравил съм накъде бях тръгнал!

Точно тогава върху Кузнецов паднала трета тухла. И на главата му изскочила трета цицина.

— Олеле! — развикал се Кузнецов и се хванал за главата. — Аз съм гражданинът Кузнецов, излязох от… излязох от… дали не излязох от мазето? Не. Или излязох от бъчва? Не. Че откъде ли излязох?

От покрива паднала четвърта тухла, ударила Кузнецов и на тила му изскочила четвърта цицина.

— Ама ха! — рекъл си Кузнецов и се почесал по тила. — Аз… аз… аз… Кой ли съм аз? Май че съм забравил как се казвам. Ама че история! Как наистина се казвах? Василий Петухов? Не. Николай Сапогов? Не. Пантелей Рисаков? Не. Че кой ли съм аз?

В този миг от покрива паднала пета тухла и така праснала Кузнецов по тила, че той окончателно забравил всичко и с викове „Ох-ох-ох!“ хукнал по улицата.

Моля ви! Ако някой срещне на улицата човек с пет цицини на главата, нека му припомни, че името му е Кузнецов и че трябва да купи дърводелско лепило и да си поправи счупената табуретка.