Даниил Хармс
Новият талантлив писател

Андрей Андреевич съчини следния разказ: В старинен замък живеел един принц, страшен пияница. А жената на този принц — точно обратното, не пиела дори чай, само вода и мляко. А мъжът й пиел водка и вино, но не и мляко. То и жена му, честно казано, също пиела водка, но скришом. А мъжът й бил безсрамник и не го криел. „Не пия мляко, а водка!“ — заявявал той винаги. А жена му тихомълком изваждала шишето изпод престилката и хоп, пийвала си. Мъжът й, принцът, казвал: „Да беше дала и на мен.“ А жена му, принцесата, отвръщала: „А, не, то и за мене не стига. Ха!“ „Ах, ти! — казва принцът. — Студенокръвно животно.“ И при тези думи заудря жена си о пода! Жена му с разкървавено лице лежи на пода и плаче. А принцът се загърнал в мантията си и си отишъл в кулата, там си държал и клетка. Той, видите ли, си гледал кокошки. Та си отишъл принцът в кулата, а там кокошките кудкудякат, искат да ядат. Една кокошка дори почнала да ръмжи. „Я пък и ти — казва й принцът. — Шантоклер! Млък, че да не ти избия зъбите!“ Но кокошката не разбира от дума и продължава да ръмжи. Излиза значи, че кокошката в кулата вдига шум, принцът значи псува на майка, долу жена му лежи на пода, с една дума, истински содом.

Ето какъв разказ съчини Андрей Андреевич. Тоя разказ е достатъчен, за да стане ясно, че Андрей Андреевич е голям талант. И че е много умен човек, много умен и много добър!