Даниил Хармс
Пасакалия № 1

Тихата вода се полюшваше в краката ми.

Взирах се в тъмната вода и виждах небето.

Тук, на същото това място, Лигудим ще ми каже формулата за построяване на несъществуващи предмети.

Ще чакам до пет часа и ако през това време Лигудим не се покаже сред дърветата, ще си тръгна. Чакането ми става обидно. Стоя тук вече два часа и половина и тихата вода се полюшва в краката ми.

Бръкнах във водата с бастуна си. И не щеш ли, някой изпод водата хвана бастуна ми и го дръпна. Изтървах го и дървеният бастун потъна във водата толкова бързо, та чак изсвистя.

Стоях смутен и изплашен край водата.

Лигудим дойде точно в пет. Наистина беше точно пет, тъй като на другия бряг премина влак: всекидневно точно в пет той прелетява край оная къщурка.

Лигудим ме попита защо съм толкова блед. Казах му. Минаха четири минути, през които Лигудим се взираше в тъмната вода. После рече: „За това няма формула. С такива неща можеш да плашиш децата, но за нас те не са интересни. Ние не сме събирачи на фантастични сюжети. Само безсмислените постъпки са ни по сърце. Народното творчество и Хофман са ни противни. Преграда има между нас и подобни загадъчни случаи.“

Лигудим повъртя глава във всички посоки и отстъпвайки заднишком, излезе от зрителното ми поле.