Владимир Палей
Конен патрул

Промъква се по просеката конният патрул…

И само под копитата пропукват съчки… Тишина…

В душата трепетна тревога е нахлула –

студена радост от започващото разузнаване…

Като че ли и всичко е наред при мен:

сега патрули ще препуснат с донесение,

наганът ми е зареден и в крайчето на ремъка

навитата ми карта жадува настъпление.

Вървим по просеката, стъпваме полека,

и — изстрел… Умълчаване… Поемаме отново,

а нощ се готви да обгърне и гората, и полето,

зад долчинката се синеят стройни борове…

 

Действащата армия

Септември 1915