Леонид Дудин
Аз помолих почтително Бога…

На Александър Тюрин

„Выхожу один я на дорогу…“

М. Ю. Лермонтов

Аз помолих почтително Бога

да прескоча вселенския плет

и така да смекча, ако мога,

моя труден живот занапред.

 

Орбити неведнъж прекосявах,

с плач надвивах ракети в нощта.

Много исках смъртта да удавя,

да погубя Море на Смъртта.

 

Сред вселенските цветни градини

аз видях да върви Михаил.

Изпълняваха ангели чинно,

ако нещо им бе наредил.

 

Аз стоях като сянка безмълвен

на разклона разлъка — любов.

Осъзнавах как болка изпълва

всеки опит за някакъв зов.

 

Престраших се, попитах Твореца –

на чертата безсмъртие — смърт

има ли още живи човеци

или всичко е каменна твърд?

 

— Ти предай — рече Той, — на народа,

на поетите — дваж! — Блага вест:

който тръгва самотно да броди,

той узнава и гибел, и чест.