Александър Фьодоров
Пустиня

Пламти горещата пустиня, но не диша.

Като брокат блести сух пясък и жълтее,

небето също жълто е и мъртво като нея,

мираж струи и приказката на живота пише.

 

Такава тишина, че стигат до слуха ти

движение на облаци, трептене на лъчите,

камилата бълнува как влачи зноя в дните си

и равномерно люшка ездача си по пътя.

 

Понякога на пътя, от пясъка изчистени,

белеят изоставени от пътниците кости,

и казват на сърцето без думи тази истина:

 

„О, бедни пилигрим! Не си единствен, виж ни:

изгуби много кръв, проля и сълзи скришом.

Добре дошъл при своите събратя, гостенино!“

 

1903