Анатолий Жигулин
Не всички родната земя…

На Ал. Михайлов

Не всички родната земя

дочака след дима и боя.

Притиснати от мараня,

мълчаха къщиците в зноя.

 

Лъки безводни. Суха пръст.

Листата — прашни, изгорели.

И в бедните поля — на кръст

редяха снопи потъмнели.

 

Млатилки чак до късен час

размахваха жени.

И глухо,

цял ден се носеше над нас

злокобно кукувиче „ку-ку“…

 

Дочувам ясно и сега:

проскърцва геранило в мрака,

приведената му дъга

невърналите се оплаква…

 

Открихме нови светове.

Но геранилото

по-ярко

и днес — над знойни брегове –

като печален знак се мярка.

 

И все сънувам суха пръст.

Листата — прашни, изгорели.

И в бедните поля — на кръст

подреждат снопи потъмнели.