Анатолий Жигулин
Живот! Аз всичко ти прощавам…

Живот! Аз всичко ти прощавам:

войни и болести, и глад,

това, че всичко отшумява

във твоя огнен кръговрат.

 

Прощавам ти за отредени

човешка злоба и беда,

закономерните измени

в приятелствата,

в любовта.

 

Не, оправдания не търся!

Сърцето ми оневини

дори горчилките ти гъсти

от трудните колимски дни.

 

Макар че вечно аз ще стина

под черна пръст,

без знак над мен,

че ще изчезна, ще замина –

докрай ще съм непримирен!