Анатолий Жигулин
Тя само ще ме разбере…

На Ирина

Тя само ще ме разбере:

отдавна под земята

почиват от несгоди те –

добрите ми приятели.

 

На мен се падна кръста лош –

до лудост да не спирам

да ги припомням ден и нощ

със тъжната си лира.

 

Да пиша — кой ли ден подред

да вярвам, да повтарям,

че ръкописи, цветове

не вехнат, не изгарят.

 

Приятел — моята жена –

остана да ми бъде.

И нужна ми е до смъртта,

а даже и в отвъдното.

 

За всичко тя ще ми прости –

съмнения и бездни,

и черновите ще спаси

на моята поезия.

 

1980