Анатолий Жигулин
С бели стенещи виелици…

С бели стенещи виелици

е бинтована смълчаната земя,

святкат блясъци изневиделица

и люлеят снежните поля.

 

Дълги и мъгливи пелерини

скриват бавно тихите зори.

Над пределите, до болка сини,

с ален пламък златото гори.

 

Тези дни, докрай невероятни,

с леден звън в ушите ми звънят.

Всичко е достъпно и приятно,

щом намира през сърцето път.

 

И когато от снега кристален

над нивята плиснат светлини,

вместо въглен злобата да пали,

доброта в душата ни звъни.

 

Нека се разделят с нас любими,

и годините все повече тежат.

Всичко се понася, ако има

чисти снегове по моя път.