Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1918 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Станислава Миланова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
От страшно дълга вечер пазя спомен
и нека всичко е било насън:
овалът на прозореца огромен,
зелено-виненият залез вън.
Прозорецът, далечината близка
и песенната звучна тишина,
сбогуването до вратата ниска
зад звездната, заветната страна.
И простите прощални думи твои,
последни думи — забрави, мълчи,
избухналите в ледени порои
непоносимо режещи лъчи.
Че любовта е невъзможна,
разбра и ти, и аз разбрах това…
Тук, на земята пошла и безбожна,
не ще успеем — във лъжа нищожна —
да я докоснем с чисти сетива.
10.08.1918 г.
Край