Вячеслав Куприянов
В памет на философа Г.Г. ^[0]

Да страдаш от това, че мислиш,

от това, че мисълта е безплътна

и с нея не можеш да влезеш в по-близки

отношения, нея не можеш да я обладаеш еднолично.

Нея трябва непременно да я предадеш на друг,

знаейки, че няма по-страшен подарък от чуждата мисъл.

Но с чуждата мисъл може да се породят други мисли,

които ще пораснат, и за теб, най-вероятно,

ще забравят. И ето, внезапно един ден можеш да се озовеш

отвъд пределите на незавършената картина на света,

там, където няма, може би, нищо друго освен

чист разум, тъмен като Хераклит,

и няма да намериш нито руска идея, нито еврейски въпрос,

нито сфера на американските жизнени интереси.

Нито грижа за къшея хляб и чашата водка.

Там ще те срещне, може би, трансцендентният Кант,

въртящ се посред звездите съгласно моралния закон,

ще огледа твоята празнота с критически поглед

и може би ще те запита ти защо не си немец,

а може и нищо да не те запита,

защото той вече знае от онзи свят всичко за този,

дали няма да се отнесе и към теб както към неизбежния

безкраен синтез на единицата?