Ира Новицкая
Слепешком подбирам боички…

Слепешком подбирам боички

музика

                думи

                                мириси

а после ми става ясно

че нищо няма да се получи все едно

и че обратно

искам да те иззема от лудо-тихите багри

вакханалията на музиката

мъртвите думи

замитащите следите мириси

жарко-пронизващия костите вятър на сънуваните пространства

от изтънелите дъски на тъмни стари перила

захлупени от мръсно-пролетните капки на здрачни ледени висулки

 

Искам да ти подаря бавния сняг

падащ през всичките тези години без теб

да ти разкажа за замлъкналите брегове на тихата рекичка със зелено-черни разливи

понякога потъващи във езеро

понякога с надигащи се плитчини от камъни във бяло-розово —

там пролетните голи гранки си спомнят миналите ми години

единствено навярно само те си знаят нещичко за нас със тебе

та те разбират

че можем да бъдем с тях

когато няма други на брега

 

И ако искаш

ще те заведа при бреговете

нежно попиващи тихо преливащата

най-спокойна вода на света

ако искаш

ще ти дам най-търпеливото нетърпение

което можеш да сдържиш и да надмогнеш само ти

 

Не искаш нищо от това?

уви

аз нямам вече друго

аз имам само живот без любов

и без живот любов

 

Ти знаеш

че сами по себе си не могат нищо

и много странно е да си ги имаш поотделно

 

изглежда

и съвсем не са ми нужни

 

4.3; 12.3; 16.6.79