Наталия Леви
Хайку — 1

* * *

силен вятър —

започвам да чувствам

земята под краката си

* * *

звездно небе

детето ми обяснява

къде е сега нашата баба

* * *

земя изпод снега

между писмата ти

все по-дълги паузи

* * *

случайна среща —

кръстили сме децата си

един на друг

* * *

отминават

в утринната мъгла кокилите

на дървесните стволове

* * *

котката с вълнение

души процепите в дограмите —

снегът се топи…

* * *

от полето широко

дълго дълго ме гонят

цветове на кресон

* * *

две слънца в мъглявината —

в едното се гмурна

сънена патица

* * *

копривена супа —

усърдно духа хлапето

всяка лъжичка