Александър Ерьоменко
Афанасий Тюленин, огнярю…

На тушинските огняри

Афанасий Тюленин, огнярю,

що ти трябваха древните книги;

вчера уж просветлен се изкара —

сега в изтрезвителното мигаш.

 

Ти достигна духовни върхари,

ала с мръсни крака ги достигна.

Те — московските йоги в котелните

като чужди агенти си шепнат,

а когато на прага те мернат,

бързо млъкват и крият шишето.

 

Ти не си им сърдит. Ненадейно

ти прозря много нещо, а главно:

всичко, дето е в техните веди,

Майн Рид го е казал отдавна.

 

Всички равни пред Бога се раждат,

ала богът не е уравнение.

Ти опита, макар с напрежение,

на сержанта това да разкажеш.

 

Той посочи към душа… Оттатък

те изчака спокойно. Все пак

не ти бръкна до дъно в душата.

А можеше — доста бе як.