Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Николетта, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Динински, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Както винаги — вечерно,
Във опушена таверна
(При онази Николета
гдето е в гръдта налета)
Седем се събрахме. Ясно,
че ни се допи ужасно.
Със винцето на аванта
си говорихме за Канта,
в точната императива,
стигнахме дори до Хива,
до седящи vis-à-vis,
до избраната за мис,
и от там със мисълта
стигнахме до любовта.
И в такова състояние
в миг обърнахме внимание,
че онази Николета
(във гръдта добре налета)
е развратничка една…
спала в нашите легла.
— Не! — извикахме тогава.
Любовта е вечно цяла
няма да си я делим,
няма туй да й простим.
Нека чувства се гадина,
че е спала със седмина.
Съвестта й да изпитаме,
щом я викнем и попитаме:
— Я кажи ни Николета,
гдето си в гръдта налета,
как делиш легло, сърце
и със седемте мъже?
Отговора й ни изуми
— Седмицата има седем дни…
Аз мълчах като халосан.
Слава богу не са осем!!!
(Господ работата знай си
и не ги направил двайсет.)