Михаил Матусовски
На безименната височина

Димяща пареше гората,

гореше залезно денят…

Ний бяхме трима в тъмнината —

петнайсет във пръстта лежат,

Петнайсет вече са в земята

преди да си отиде този ден

край селището непознато

на връх без име — неозначен.

 

Припламва, падайки, ракета

като догаряща звезда,

а който виждал е небето,

ще помни нейната черта.

Ще помни всеки миг, когато

започва боят озверен.

Край селището непознато

на връх без име — неозначен.

 

Над нас все вражи самолети

и непрестанна светлина.

Като стомана бяхме слети

под оръдейната стена…

И трудно беше, но мечтата

ни не предаде в този ден.

Край селището непознато

на връх без име — неозначен.

 

Присънват ми се все лицата

на бойните другари и нощта.

Землянката дълбоко под земята,

над нея все догаряща бреза.

И сякаш пак съм на чертата

пред огъня, нацелен в мен.

Край селището непознато

на връх без име — неозначен.

 

1963