Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Две силы есть — две роковые силы…, 1869 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Григор Ленков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Две сили знам — две съдбоносни сили,
те цял живот на прицел ни държат,
от люлката до гроба бдят немили
над нас Смъртта и Злият хорски съд.
И Тя, и Той громят, неотразими,
безотговорни са и той, и тя,
протестите за тях са нетърпими,
запушват те най-дръзките уста…
По-честна е Смъртта, по-безпристрастна,
не се затрогва тя, не се гневи –
коси наред с косата си ужасна
и кротките, и бесните глави.
Но Обществото… То в кипеж раздорен
владее и сърца, и умове;
то не коси наред — о, то из корен
изтръгва най-добрите класове.
Горко на тази гордо-млада сила,
незнаеща ни плахост, ни покой,
която дръзко се е устремила,
с усмивка на уста — в неравен бой.
Когато, съдбоносно осъзнала
правата свои, свойта красота,
очарователна, страх непознала,
се втурва срещу вой и клевета,
челото си зад маска тя не тули,
високо го държи — и като прах
отръсва от къдриците си хули,
заплахи, ругатни, злокобен смях…
И колкото е по-простосърдечна,
по-черна тя изглежда — в бледнина…
Тълпата вечно е по-безчовечна
към искрено-човечната вина.
Март 1869