Румяна Каменска-Донкова
Лирично

Ела в моя дом, дето с мене мечтите растяха,

да слушаме с трепет на лятната вечер гласа.

Младостта ми отминала чака под родната стряха,

стаила на спомена жаждата и радостта.

 

На моето детство водата шепти като жива,

за мен най-добра е на въздуха тук свежестта.

Славеева песен с дъха на липите се слива

в хармония нежна извира от тях красота.

 

В безкрайните вечери, пълни с възторг и ухания,

от мисли безсънни мечтата за теб изтъках.

А после — изстрадана радост — дойде любовта ни,

да стопли житейския наниз от сълзи и смях.

 

Под крепка закрила мечтите си с теб поверихме.

В молитвен покой благодарни сърцата трептят,

че дал ни е благият Господ пристанище тихо

за отдих целебен на дните по прашния път.

 

Внезапно ни сепват на грижата тихите стъпки,

със пръсти изкусни тя мрежи от болка плете,

в лицата, в душите вдълбава ги в нас неотстъпно

и сякаш не могат да бъдат загладени те.

 

Друг дом обещава Спасителят наш в милостта Си,

за Своите верни приготвил е дом по-желан.

Виновно ще стихнат на грижата стъпките властни,

дълбоките бръчки с любов ще изтрие Той сам.

 

Спокойно предали съня си в ръцете Господни,

след миг ще потънем в уханната власт на нощта.

По вярна пътека ръката Христова ни води

в дома благодатен на нашия вечен Баща.