Румяна Каменска-Донкова
Сън на християнин

Сънувах сън. Премина цял животът

като на лента филмова пред мен.

Покрай морето бурно на разходка

Исус и аз вървяхме в летен ден.

 

По пясъка оставаха следите

от стъпките ни и разбирах аз,

как неотклонно моят изкупител

до мен вървял е всеки ден и час.

 

До стъпките ми Неговите бяха.

Но как така? Озадачен се спрях,

обърнах се с тревога и уплаха —

следи самотни в пясъка съзрях.

 

Припомних си. То бяха дни ужасни

на безнадеждност, болка и борба.

Към Господа молитвите безгласни

душата ми отправяше едва.

 

— Спасителю, — изрекох с глас сподавен —

ти толкоз благ си, но защо не знам

в най-трудните ми дни си ме оставил,

в най-огнения час да бъда сам.

 

— Приятелю, не гледай тъй унило

по пясъка самотните следи.

Когато в тебе не остана сила

Аз носех те през огън и води.