Румяна Каменска-Донкова
На един поет

Ако те мъчи често мисълта

да бъдеш пръв в житейския театър,

спомни си, че това е суета

и гонене на вятър.

 

Пази се на успеха от властта,

на славата от силната прегръдка.

Отравя виното на гордостта,

не вкусвай нито глътка.

 

Не позволявай бавно завистта

в сърцето ти гнездо от страх да свие

и неусетно с лепкава ръка

доброто да убие.

 

Изчезна младостта като мираж.

В нечакан ден сред грижи и тревоги

смъртта ще дойде — твоят верен страж

и кой ще ти помогне?

 

Ще свършиш просто земния си път,

труда ти тежък ще обсебят други.

Забързан, ще си спомни ли светът

за твоите заслуги?

 

За краткия живот в борби и труд

смъртта ли ще е най-добра награда

запитваш се понякога и студ

в ума ти се прокрадва.

 

Повярвай, има Бог на небеса.

Той никого от нас не е забравил.

За да смекчи човешките сърца

лекарство е оставил.

 

Свещеното Му слово призови

да ти говори кротко на душата

как волята добра се изяви

на нашия Създател.

 

Изстрада Той за своите деца

на любовта най-хубавата песен —

чрез Своя Син отвори ни врата

към царството небесно.

 

Ако поискаш пръв да бъдеш там,

на всички трябва радостно да служиш.

Как хубаво е, ще откриеш сам

да си желан и нужен.

 

Ще те обгърне мир благословен,

какъвто досега не си познавал.

Ще светиш от любов преобразен

за Божия прослава.