Румяна Каменска-Донкова
Без маска

Преследвана от безпросветен страх,

от погледите исках да съм скрита.

За да намеря някъде защита,

под маска да живея си избрах.

 

Ревниво пазех зад стена от хлад

частицата добро, което носех —

с насмешка някой да не го докосне,

отровни думи да не го ранят.

 

Уплашена от помислите зли,

следях грижливо скрити те да бъдат —

с омраза някой да не ме осъди,

дъжд от обиди да не ме вали.

 

Исус помолих с детска простота:

— Бъди стопанин в моя дом сърдечен!

И маската не ми е нужна вече,

не крия вече нищо от света.

 

Спокойна радост имам всеки ден.

Щом моят Бог в сърцето ми живее,

Той с благодат доброто ще полее,

със правда ще премахне злото в мен.