Румяна Каменска-Донкова
Моята радост

Моята радост не е вихрушка,

преобърнала сивите дни,

нито ветрец, тишината разлюшкал,

сякаш без да остави следи.

 

Тя е добра като хляба насъщен,

храни тяло и дух всеки ден.

Споделя ли със друг всяко късче

двойна сила подкрепя и мен.

Ведра като поточето младо,

хукнало през планински поля.

Гали весело с нежна прохлада

уморени треви и цветя.

Тя е дърво зелено в гората,

устояло на зимния хлад.

Пръска то като щедър приятел

чист въздух и свеж аромат.

 

Както напролет кокичето крехко

с тиха дързост разчупва леда,

търси тя кротко път към сърцето,

да запали във него звезда.

 

Жаркото слънце не я изгаря,

не я превръща в сянка нощта.

Тя ми е подарена от Царя,

от Твореца добър на света.