Румяна Каменска-Донкова
Моята присъда

Не знам какво в света е неизбежно,

кога ще се размина със целта си,

какво е клетка и какво безбрежност,

какво измъчва ме, какво е щастие.

 

Животът ми насочен е обратно,

посоките се губят сред безкрая.

Реалното звучи невероятно,

презряното ме кара да мечтая.

 

Зад страшното прозира красотата,

зад прелестта невзрачното поглежда.

За да пребъде, влюбва се душата,

а любовта до гибел я довежда.

 

Неясна ми е моята присъда,

но друга не желая тя да бъде.