Румяна Каменска-Донкова
Самота

Безстрастно спокоен, денят изостави ме.

Прибирам се пак с вечерта.

В дома от надежди и хора забравен

посрещаш ме ти, самота.

 

С люлеещи звуци обгръща ме музика

и уж е добра песента,

ласкае ме тя, но това е илюзия.

Реална си ти, самота.

 

Безкрайна верига цитати и формули

за всичко добро на света.

Те други спасяват, на мене защо са ми,

щом още си тук, самота.

 

Желязна ръка бавно хваща сърцето ми,

смразява ме, страшна е тя.

Със злоба изричам най-тежките клетви.

Присмей се поне, самота.

 

Заспивам. Сънят ми е празен от чакане,

без капка живот, без мечта,

безличен, със хиляди други еднакъв.

Защо не поспиш, самота?

 

Будилников звън. Вече няма илюзия.

С въздишка отхвърлям нощта,

отново усмивката дневна нахлузвам.

Почакай ме тук, самота.

 

Почакай деня, в който порив на вятър

ще блъсне пак тази врата

и тук ще отекне смехът на приятел,

по-силен от теб, самота.