Румяна Каменска-Донкова
Студено

Студено е, когато някой плаче,

а ти не можеш да го утешиш,

студено е, щом някоя задача

в живота си неправилно решиш.

 

Студено е, когато някой вземе

за тебе отреденото место.

Когато за въпроси няма време,

смразява премълчаното „защо“.

 

Студено е, когато си отгатнал

на бъдещето всичките си дни

и страшно ти е, и невероятно,

че нищо няма да се промени.

 

Студено е, когато си отиваш

и няма кой след тебе да тъжи,

студено е, когато сам заспиваш

във люлката на своите лъжи,

 

когато изоставяш малък извор

без вярата, че ще се върнеш там…

Но най-студена тръпка те пронизва,

когато сред приятели си сам.