Румяна Каменска-Донкова
Краят на отлива

Краят на отлива бавно идва за мене.

С любовта си, най-трудната, сбогом си казах

и е някак по-лесно да съм откровена —

като тиха вода изоставя ме празното.

 

В края на отлива плуват крехки надежди,

там е скрита загадка за прилив далечен.

Уморени, вълните брега не поглеждат,

а умората ражда начало на песен.

 

Краят на отлива нещо грабна от мене,

нещо ценно навътре животът отвлича…

В края на отлива всичко е позволено,

но не мога да кажа: довчера обичах.