Румяна Каменска-Донкова
Поверително

Пресяват годините множество спомени,

но ценните в нас си остават.

По-топло ми става в минути бездомни,

щом зная — не си ме забравила.

 

Ти помниш как крихме въздишки нечути

под маска на волна небрежност

и как безпогрешно броихме минутите

до края на много надежди.

 

След мъртва любов и безсилна омраза

за мен най-добрата награда

бе твоето просто, почти неизказано:

— Разбирам те, зная как страдаш.

 

Когато в мъчителна нощ не заспивахме

в борба за решение ново,

на нашата слабост без страх се надсмиваше

отдавна известният отговор.

 

Все още е рано да мислим за минало,

но питам се кой ще отсъди

успяхме ли днес и ще можем ли винаги

на себе си верни да бъдем.