Румяна Каменска-Донкова
Лирично отклонение

Едно момче разказва на брезите,

че бил е хубав миналият ден.

Неволно в мисълта му се преплитат

ту спомени за нея, ту за мен.

 

Два образа в една мечта се сливат,

коя е всъщност как да разбере.

Брезите пита, за да е щастливец

коя от нас все пак да избере.

 

Прошепват нещо в отговор листата

и го оставят с мислите му сам.

Коя от нас, коя е по-добрата

дали са му подсказали не знам.

 

Изминаха години оттогава.

Мъдрецът време всичко промени.

Момчето е забравило отдавна

и мене, и тогавашните дни.

 

Сега минава тихо под брезите,

прегърнал нежно своя малък син.

За нищо вече те не го разпитват,

видели са щастливец не един.

 

Той бърза. Там го чака топла стая

и нейната, най-нежната ръка…

Дали ще ми повярвате не зная,

но искам винаги да е така.