Елдар Ахадов
Миниатюри

Заради теб

Ако ти се случи, да изгубиш нещо, не се огорчавай, а се зарадвай за своя ближен, защото той го е получил. У Бога всичко е съразмерно. Когато отнема от теб, дава другиму, а когато ти дава, другият вече има по-малко. И винаги става така. Затова не бързай да ликуваш и недей бързо да се огорчаваш, но умей, да се радваш с другия и да тъгуваш с него така, сякаш всички тези радости и скърби са заради теб самия.

Да живеем така

Да живеем така, сякаш всеки миг е последен и това, което можеш да кажеш на хората в последния миг от своя живот, при последния си дъх — само за това трябва да се говори…

А в края и след края има само едно: любов…

Главното е да обичаш

Всеки човек иска да го обичат, да обичат именно него, конкретно него и на първо място него. Защото наистина така е устроен човекът — за любов. Колкото и да казваш на хората: „Възлюби своя ближен!“, всеки от преобладаващото мнозинство все едно, подсъзнателно очаква любов и съчувствие именно към самия себе си. Но уви, не винаги го обичат и не на всички е приятен, не могат всички да се харесват един на друг, някои и себе си не харесват, което, впрочем, не им пречи, да очакват от другите любов и разбиране. Така е устроен човекът.

Но ако ти очакваш да получиш нещо отвън, то сам си длъжен, не само вечно да искаш, да бъдеш любим, но и да отвръщаш на другите със същото, да раздаваш на другите безкористно, с любов, защото, когато даваш с корист това не е възможно нито да се смята, нито да се нарича любов. В търговията за любовта има съвсем различно понятие.

В любовта няма никаква корист. Ето ти обичаш, а теб не те обичат. И ти започваш да се обиждаш: как така? И сега, както си започнал да се обиждаш, надникни в душата си: наистина ли обичаш, или просто искаш теб да обичат? И ако е така, това означава, че там в дълбините на душата ти нямаш никаква любов към другите, но има само такава — към себе си. Защото, истината е, че любовта не е обидчива и не чака нищо в замяна, а нейната безкористна щедрост е безпределна…

Човек търси любовта, понеже без нея за него няма щастие. Да му дари това щастие е по силите на всеки от нас. А по неговите сили е, да го дари на нас. За да бъдеш щастлив, трябва да обичаш не себе си, а другите. Да обичаш, без да разсъждаваш дали са достойни или не. Всички са достойни. Нямаше да има по земята мъка, ако всеки от раждането си е обграден с любов. Всяко зло възниква именно там, където някога, някому не достига любов.

Затова най-важното е — да обичаш не само себе си но и другия. Да изпитваш състрадание, не само и единствено към себе си, но и към другите. Да цениш, не само и единствено себе си, но и другите хора. Ако всички, при това безкористно, сторят това, навярно светът ще стане по-хубав…